АЕЦ "Белене": Русия, Китай и Ковачки

Впечатляващ интерес към АЕЦ "Белене" от 13 фирми – кандидати за стратегически инвеститори, миноритарни акционери, за изкупуване на ток и за доставка на оборудване – обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Вглеждането в списъка показва, че извън очакваните заявки от руската "Росатом" и китайската CNNC повечето компании са свързани с българския бизнесмен Христо Ковачки, който няма капацитет за стратегически инвеститор. Но масираното му присъствие със 7 фирми със сигурност показва желание за участие в проекта.

Ден след изтичането на срока за подаване на заявки за АЕЦ "Белене" Петкова изброи седем кандидати за стратегически инвеститор (виж карето). Енергийните експерти са единодушни, че реалните са руската и китайската държавна компания, които демонстрираха интереса си отдавна и проведоха предварителни разговори с представители на българското правителство. Не се изключва възможност те да се обединят в течение на процедурата.

Заявка е подала и южнокорейската държавна атомна корпорация, но според източник на "Икономист" (информацията не беше потвърдена) участието ѝ е проформа и просто дава възможност на българската страна да демонстрира голям интерес към проекта за втора атомна централа. Аргумент в тази посока е фактът, че корейската компания не отговаря на едно основно изискване към стратегическия инвеститор – да има опит с руските реактори ВВЕР, които вече са купени за "Белене".

Този критерий дава основание на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика да допусне, че в късата листа на кандидати, които ще бъдат поканени да подадат обвързващи оферти, ще попадне и свързваният с Христо Ковачки консорциум "Атомна електроцентрала Белене 2019" заради участието в него на чешката компания "Витковице". Последната има опит с руски ядрени централи – изработва детайли за изгражданата от "Росатом" АЕЦ "Аккую" в Турция. Подобна е прогнозата за шорт листата на стратегическите инвеститори и на икономическия експерт Евгени Кънев.
Други източници посочват, че формална възможност да попадне в нея има и консорциумът "АЕЦ Белене България", съставен изцяло от фирми на Ковачки. В него е фирмата "Атоменергоремонт", която извършва поддръжка на реакторите ВВЕР и оборудването на АЕЦ "Козлодуй".

Единствената интрига около последните двама кандидати за стратегически инвеститор – консултантска компания с украински собственик, регистрирана в Козлодуй и с нулеви приходи за миналата година, и неизвестна германска фирма – е кои са действителните интереси зад тяхното участие. Спекулациите за козлодуйската фирма, която според информация от бранша се е явявала на търгове на централата, но никога не ги е печелила, са от руски интереси до такива на Ковачки.

И още Ковачки
Най-масирано е присъствието на компании, свързвани с Христо Ковачки, сред кандидатите за миноритарно акционерно участие в АЕЦ "Белене" и за дългосрочно изкупуване на електроенергия от втората атомна централа.

Засиленото участие на дружества около бизнесмена на пазара на ток в България е факт в последно време, а концентрацията на производители и търговци на електроенергия в групата му стана повод точно преди месец четирите национално представителни работодателски организации да поискат от Комисията за защита на конкуренцията да провери техните действия. Работодателите обвиниха фирмите от групата на Ковачки, че със съгласуваните си действия изкривяват пазара и създават необосновано високи цени.

Точно в деня, в който изтече срокът за заявки по проекта "Белене", КЗК отказа да започне разследване по твърденията за манипулации на електроенергийния пазар. Подобно разследване би било бариера пред участието на компаниите на Ковачки в процедурата за атомната централа.

Опит за придаване на регионален характер на проекта АЕЦ "Белене", използван като аргумент от българското правителство, е заявката от Република Северна Македония за миноритарно участие в проекта и внос на ток от бъдещата централа. Тя по-скоро е израз на добра воля, тъй като в западните ни съседка все още тече съгласувателна процедура и на този етап няма окончателно решение на правителството в Скопие.

Като доставчици и изпълнители на дейности, не и като инвеститори, са се заявили френската "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик" – интерес, за който се знае отдавна. "Фраматом" има интерес към осигуряване на системите за безопасност, в т.ч. електрически, системи за оборудване и контрол и др., а "Дженерал Електрик" е потенциален проектант и доставчик на оборудване за турбинна зала, компресори, трансформатори и др.

И в двете заявки е включена възможност за участие в структурирането на финансирането на проекта "Белене", което експерти тълкуват като опция за отложено плащане на дейностите, които "Фраматом" и "Дженерал Електрик" ще извършват, с бъдещите приходи от продажбата на ток. Американската компания втора година вече е в процедура по фалит, във фаза защита от кредиторите и преструктуриране. На 16 август цената на акциите ѝ се срина с повече от 10% заради разкритие, че компанията е публикувала фалшиви финансови отчети. Твърденията са за измама за 38 млрд. долара, което е 40% от пазарната стойност на "Дженерал Електрик". Затова повечето експерти смятат, че за компанията е важно да си "заплюе" всяка дейност, от която би могла да получи свежи пари.

Българското участие
Който и стратегически инвеститор да бъде избран, ще трябва да си партнира с Националната електрическа компания. Държавната фирма ще участва в проектната компания за АЕЦ "Белене" с апортна вноска. За това се говори при всяко размразяване на проекта, но размерът на вноската още не е определен, тъй като не е извършена оценка на активите и пасивите на АЕЦ "Белене". Въпреки това отсега министърът на енергетиката Теменужка Петкова твърди, че апортната вноска на държавната НЕК ще ѝ дава право на блокираща квота при решенията.

Пред bTV Петкова определи като "приятна изненада" демонстрирания силен интерес от частни български компании към участие в процедурата заради липсата на кампания на правителството вътре в страната. Тя обаче отказа да коментира възможностите и свързаностите на тези компании, прехвърляйки отговорността в ръцете на комисията, която ще оценява подадените заявки.

Комисията ще бъде ръководена от Жаклен Коен, новия шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В състава ѝ влизат Иван Йончев, назначен за изп. директор на НЕК след идването на Коен в БЕХ, както и юристи и икономисти от Електроенергийния системен оператор и от Министерството на енергетиката. Очаква се изготвянето на шорт листата с кандидатите за стратегически инвеститор да отнеме 90 дни. Тя трябва да бъде одобрена от парламентарната енергийна комисия. За участието в проекта АЕЦ "Белене" е обявен международен търг, процедурата не е по Закона за обществените поръчки и не може да се обжалва по този ред, специално подчерта министър Петкова.

 

Допуснатите в шорт листата ще подпишат договор за конфиденциалност, за да се запознаят с информационния меморандум за проекта и да предложат финансов модел на проекта "Белене". Този модел ще бъде предмет на оценка при воденето на преговорите за окончателен избор на стратегически партньор.

Предварителните прогнози са до 9 месеца тези стъпки да са изпълнени, което е близо година след публикуването на поканата за търга в Официалния вестник на ЕС на 22 май т.г.

Последният етап е свързан с подписване на акционерно споразумение между участниците в проекта – стратегически инвеститор/и, НЕК и евентуални миноритарни акционери.

Отворени вратички
Въпросът с миноритарните акционери ще се реши на финала, като стратегическият инвеститор ще реши с кого и по какъв начин да сподели риска от инвестицията си, казва енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Той, както и други анализатори в сектора смятат, че на финала може да има и повече от един стратегически инвеститор, за да се сподели рискът от проекта. "Росатом" днес няма достатъчно пари, за да финансира централата без чужда помощ. Този път се опитва една комбинация – технологията и тежестта на Русия и китайските пари, тоест руско-китайско сътрудничество на българска територия", каза пред bTV ядреният експерт проф. Георги Касчиев.

Схемата с резервиране на електроенергия от бъдещата централа също цели да облекчи финансовото бреме на инвеститора.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова също допусна общо участие в "Белене" на руската и китайската държавна компания, тъй като двете вече изпълняват съвместни проекти в атомната енергетика.

Ситуацията, в която "Росатом" и CNNC са единствените сериозни кандидат-инвеститори, обаче означава промяна на ключов критерий за проекта "Белене", зададен от Народното събрание. А именно, че той трябва да се осъществи на изцяло пазарен принцип – без договори за задължително изкупуване на произвежданата от "Белене" енергия от българската държава, без преференциални цени за изкупуване на тока, без предоставяне на държавни и на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията.

Както CNNC, така и "Росатом" нееднократно са заявявали, че без държавни гаранции по кредитите, които ще са необходими за изграждането на АЕЦ "Белене", това не само ще е невъзможно, но и тяхното участие е под въпрос. И няма вероятност точно сега те да променят мнението си.

Що се отнася до евентуално участие на Христо Ковачки в тази роля, досега неговият бизнес модел винаги включва и държавна помощ, посочиха Калоян Стайков от ИПИ и Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

На този фон прави впечатление условността, която Петкова използва, изброявайки изискванията към кандидатите за стратегически инвеститор – "на този етап". На изричен въпрос дали тези изисквания могат да се променят в хода на избора на инвеститор, министърът на енергетиката прехвърли топката към парламента, който ги определя с уточнението, че правителството е длъжно на всеки етап от процедурата да докладва резултатите на Народното събрание. Така може да се окаже, че рекламиран от години като пазарен проект, АЕЦ "Белене" по нищо няма да се отличава от проектите за т.нар. американски тецове, които правителството на ГЕРБ критикува и се опитва да промени. Или по-скоро разликата ще е в мащабите, тъй като изграждането на втората атомна централа ще струва 10 млрд. евро.

Още въпросителни
Цената и срокът за строежа на АЕЦ "Белене" – 8 години, са другите основни условия към стратегическия инвеститор.

Именно сроковете, а може би и цената, правят проекта неизпълним, тъй като всички разрешителни и лицензи за площадката на "Белене" ще трябва да се правят наново, смята Калоян Стайков. Той се аргументира с факта, че проектът е спрян, а не замразен, както и с мнението на Европейската комисия от миналата година, че това е нов проект и всички досегашни документи, включително ОВОС-ът и лицензирането на площадката от Агенцията за ядрено регулиране, трябва да се правят отначало.

Анализаторите посочват още една неяснота около проекта – кой ще носи ядрения риск. Според условията на търга акционерите в АЕЦ "Белене" няма да определят отделен оператор на втората атомна централа, а такъв ще е съществуващият ядрен оператор АЕЦ "Козлодуй", който е 100% собственост на българската държава. Не е ясно как ще бъде разпределена отговорността между собственика инвеститор и оператора на АЕЦ "Белене", вероятно това е опит инвеститорът да бъде освободен от отговорност при ядрени щети, смята Калоян Стайков.

Анализаторът от ИПИ посочва още една въпросителна – не е ясно какво ще се прави с отработеното ядрено гориво от "Белене" и кой ще е отговорен за това (инвеститорът, операторът или някой трети).

Опитът към един или двама големи инвеститори да се привлекат и миноритарни, и то гравитиращи около Христо Ковачки, акционери навежда на мисълта, че финансирането на проекта ще е непрозрачно, чрез заемни споразумения от офшорни дружества, усъмни се Мартин Владимиров от ЦИД. В подкрепа на неговите думи е един от аргументите на КЗК да не разследва манипулациите на електроенергийния пазар – че посочените дружества (на Ковачки) са с офшорна регистрация.

Не е ясно също и на каква база, кога и с кого ще се сключват договорите за изкупуването на тока от централата. Според Мартин Владимиров ще се направи опит за осигуряване на финансиране по модела на унгарската АЕЦ "Пакш 2", при която кредитът от Русия е гарантиран с бъдещи продажби на ток от централата. Такова мнение сподели и експертът от Българския енергиен и минен форум Антон Иванов пред БНР.

Независимо кой ще е стратегическият инвеститор или инвеститори, отговорност на държавата е да даде отговори на всички тези въпросителни, категорични са експертите. Брюксел също ще чака отговорите от българското правителство, а засега то или ги няма, или ги пази в тайна.

Заявки за участие в процедурата за АЕЦ "Белене"

За стратегически инвеститор (по реда на постъпването)
– ИПК и УП ООД, България – консултантско дружество, създадено през 2015 г. и регистрирано в Козлодуй. Собственост е на украинеца Петро Беспалчук, в съвета на директорите има и други лица с украински фамилии. Явява се самостоятелно. Според отчета за 2018 г. няма активи или приходи.
– "Атоменергопром" - дъщерна компания на руската държавна корпорация "Росатом".
– Корейската държавна хидроатомна корпорация.
- "Бектрон лиаз техническо инженерство" – компания, регистрирана в Карлсруе, Германия. Не се открива информация за нея по публично достъпните регистри.
– "Атомна електроцентрала Белене 2019" - консорциум с участници чешката компания "Витковице" и българската "Груп интел" АД, свързана с Христо Ковачки.
– Китайската държавна ядрена корпорация CNNC.
– "АЕЦ Белене България" – консорциум с участието на българските фирми "Атоменергоремонт", "Гранд енерджи дистрибюшън" и ТЕЦ "Марица-3", и трите свързвани с Христо Ковачки, и Общинска застрахователна компания, за която също се твърди, че е под контрола на Ковачки.

За миноритарен акционер и за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на ток
– Република Северна Македония, за миноритарен дял и за изкупуване на ток – постъпило е заявление, подписано от държавния съветник по енергетиката. Съдържа желание на Република Северна Македония да участва чрез своята електрическа компания в проекта, но и уточнението, че все още текат съгласувателни процедури и няма окончателно решение на съседката ни.
– "Атоменергоремонт" АД, за миноритарен дял – дружество от групата компании, свързани с Христо Ковачки.
– "Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД, за миноритарен дял и за изкупуване на ток – дружество, свързано с Христо Ковачки.
– "Юропиън трейд ъф енерджи" АД, за изкупуване на ток – компания, свързана с Христо Ковачки.

За доставка на оборудване
– Френската компания "Фраматом"
– Американската компания "Дженерал Електрик"

Текстът е публикуван в брой 33/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.